rumbic (Руми)
329 4585
Aug 12, 2018, 11:36 AM  

Но... хора вече там не се завръщат! 

  Poetry
505 14 23

Превѝ се дюлята на двора,

тежаха  ѝ узрели плодове,

така отдавна чувстваше умора –

познаваха я всички ветрове!

 

А в дъното, белееше се къща

с пропукана от времето стена,

но хора вече там не се завръщат –

останала бе тъжна и сама!

 

Лежеше старо куче вън, на прага,

в очите му се виждаше тъга,

от мястото си трудно взе да става,

но тук откри за първи път света!

 

Зад бурените в тясната пътека

ухаеше на есенни цветя,

напомняха, че някога човека

оставил бе от своята душа!

 

 

© Руми All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Доче, радвам се, че си ми гостувала!
  • Живо, автентично и много докосващо стихотворение, Руми. Толкова спомени, щастие и тъга крие всяка изоставена къща.
  • Мили момичета, благодаря ви от сърце за отзивите!
  • Тъжно, но е истина!
  • Хем романтично,хем тъжно,както само ти умееш,Руми!Ако е само едната къща.....а по нашия край/тъй наречения северо-западнал/,каква разруха в цели заводи,давали препитание на стотици хора,сега изглеждат като руини от бомбардировки....Но ти и от най-тъжното събитие,можеш да направиш прекрасно произведение!!
  • И другаде четох този хубав стих за изоставените къщи в България.
    Детайлите разплакват...
    А финалът пестеливо внушава, че стопаните са оставили частица от душите си там.
    С обич и носталгия написано!
  • Руми, толкова тъга е събрана в стиха ти! ... И толкова истина...Бъди благословена!
  • За мен е чест да приветствам всеки един от вас, мили хора! Благодаря ви!
  • Красиво е, макар и тъжно, Руми!
    Видях го песът, как повдига поглед неочакващ ...
  • Красиво и с честност, и сурова тъга е написано! Истинско! Браво!
  • Картина от душевната ни есен.Нещо което виждаме,осъзнаваме но не можем да променим.А вината е във всекиго от нас но не искаме да го признаем.
  • Поздравявам те скъпа, Руми! Отново ни поднасяш прекрасно стихотворение! Много тъжно, но и много истинско! Поезията ти винаги ми въздейства по много докосващ и красив начин! Благодаря за удоволствието да преживея творбата ти! Липсваше ми!
  • Прекрасно...
  • Благодаря ви, че се отбихте на тази страничка!
    Не ми се искаше да е тъжно, но стихотворението е плод на една действителност, която преживях съвсем скоро!
  • Оставила си от душата си в този стих, Руми. Така както само ти умееш това. Поздравление!
  • Така е. Обезлюдяват селата, а имаме толкова хубави спомени. Жалко.
  • Хубаво е!
  • Истинско и тъжно...
  • Хубав, идейно наситен финал!
  • Тягостно, докосва. Къса се връзката между поколенията.
  • Спомни ми къщата на баба и дядо, с натежалата от плод дюля, с незабравимия аромат на детство и нещо безвъзвратно отминало и мило... Красива и навяваща тъга творба.
  • Толкова болка и тъга!
  • Тъжна картина. За съжаление, реалност е, цели села са опустяли призрачно... Стихът ти ме пренесе в една скорошна разходка. Благодаря!
Random works
: ??:??