Но... хора вече там не се завръщат!
Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща
с пропукана от времето стена,
но хора вече там не се завръщат –
останала бе тъжна и сама!
Лежеше старо куче вън, на прага,
в очите му се виждаше тъга,
от мястото си трудно взе да става,
но тук откри за първи път света!
Зад бурените в тясната пътека
ухаеше на есенни цветя,
напомняха, че някога човека
оставил бе от своята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
