Но любовта не би могла...
Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! "
от мен опитваш да избягаш.
Покриваш своите следи
и нищо не било е сякаш.
По пътища трънак полагаш
и срутваш всеки речен мост.
Врати с вериги яко стягаш
за мен, неканения гост.
Разделяй нашите тела,
но любовта... не би могла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
