Но любовта не би могла...
Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! "
от мен опитваш да избягаш.
Покриваш своите следи
и нищо не било е сякаш.
По пътища трънак полагаш
и срутваш всеки речен мост.
Врати с вериги яко стягаш
за мен, неканения гост.
Разделяй нашите тела,
но любовта... не би могла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
