12 июн. 2008 г., 15:16

no name

809 0 7
и съм просто ничия
и нямам очи
и дъх, който да топли сънища
и история нямам
безкрайно заплетена да ти къса нервите
не мисля по заповед
нито си затварям устата
нито пък имам някакви претенции към бъдещето
нямам заключения 
нито мога да си вадя изводи
не съществувам там където ме искаш
неизказано тъмна съм
пропаст, дето се хвърлят думите
нямам ръце да прегръщам мечти
нито мога да чувам закъснелите викове
на заминаващите птици
не съм отговор нито въпрос
не виждам надежди в безкрайното чакане
не си контролирам гнева
нито съм някаква черна котка
дето не си знае мястото
просто
ничия съм
нямам биография и личен номер
нито цъфнали рози на двора...
не
само смъртта ми е единствена - седи зад дясното рамо
и се усмихва

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...