12.06.2008 г., 15:16

no name

803 0 7
и съм просто ничия
и нямам очи
и дъх, който да топли сънища
и история нямам
безкрайно заплетена да ти къса нервите
не мисля по заповед
нито си затварям устата
нито пък имам някакви претенции към бъдещето
нямам заключения 
нито мога да си вадя изводи
не съществувам там където ме искаш
неизказано тъмна съм
пропаст, дето се хвърлят думите
нямам ръце да прегръщам мечти
нито мога да чувам закъснелите викове
на заминаващите птици
не съм отговор нито въпрос
не виждам надежди в безкрайното чакане
не си контролирам гнева
нито съм някаква черна котка
дето не си знае мястото
просто
ничия съм
нямам биография и личен номер
нито цъфнали рози на двора...
не
само смъртта ми е единствена - седи зад дясното рамо
и се усмихва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...