НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината.
Устните – плахи, нежни криле на птица,
готови за усмивка, полет виещ се,
два ручея горски, бистри искрици,
от които задъхан и жаден да пиеш.
Ръцете – два лиана зелено разлистени,
които зовеш за любовна прегръдка,
с помисли в надежди избистрени
и сърдечна, дълго очаквана, тръпка.
Сърцето – пулсираща цяла вселена,
обичащо лудо, за обич крещящо,
пулсираща гръмотевична вена,
в гърма, от огън буен пламтящо.
Душа – душата на гръцка богиня,
светла любов на земята даряваща,
отражение на изгрева, ведро синия,
с обедно слънце, силно изгарящо.
Всичко това съм аз. Нежно люби го!
Вземи ме в ръцете си! Прегърни ме!
Но искаш ли „Аз“ да съм „Ти“ под индиго,
тръгни си, не се обръщай, забрави ме!
13 06 2015
© Надежда Борисова Все права защищены