Но не под индиго
НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината.
Устните – плахи, нежни криле на птица,
готови за усмивка, полет виещ се,
два ручея горски, бистри искрици,
от които задъхан и жаден да пиеш.
Ръцете – два лиана зелено разлистени,
които зовеш за любовна прегръдка,
с помисли в надежди избистрени
и сърдечна, дълго очаквана, тръпка.
Сърцето – пулсираща цяла вселена,
обичащо лудо, за обич крещящо,
пулсираща гръмотевична вена,
в гърма, от огън буен пламтящо.
Душа – душата на гръцка богиня,
светла любов на земята даряваща,
отражение на изгрева, ведро синия,
с обедно слънце, силно изгарящо.
Всичко това съм аз. Нежно люби го!
Вземи ме в ръцете си! Прегърни ме!
Но искаш ли „Аз“ да съм „Ти“ под индиго,
тръгни си, не се обръщай, забрави ме!
13 06 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени