Но няма да задам въпроса
Ще минат дни, години даже. Реките ще сменят води.
А времето ще ни покаже, че всички сме от прах и дим.
Ще остарея, среброкоса, челото ще простре бразди,
но няма да задам въпроса дали за мен си мислиш ти.
Дори и няма да те питам добре ли мина ти денят...
И има ли прашинка скрита, от мене в земния ти път.
Дали в една минута кратка от разпокъсания ден,
на всичко друго наобратно, ти виждаш само, само мен?
Защото думите се давят от всеки поглед. И не знам,
дали страхът ми надделява, дали ти искаш да си сам,
дали пък в моите представи целувките ти ще горят
по-силно? И какво ще правя ако усетя твоя хлад?
И затова ще си остана далечна, сива и сама.
Ще гледам тежко и обрано. А нешлифован диамант
ще си остане моят трепет - към теб и твоя хладен лик.
Защото да си непотребен от всичко, всичко, най-боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Зарева Все права защищены
