Ще минат дни, години даже. Реките ще сменят води.
А времето ще ни покаже, че всички сме от прах и дим.
Ще остарея, среброкоса, челото ще простре бразди,
но няма да задам въпроса дали за мен си мислиш ти.
Дори и няма да те питам добре ли мина ти денят...
И има ли прашинка скрита, от мене в земния ти път.
Дали в една минута кратка от разпокъсания ден,
на всичко друго наобратно, ти виждаш само, само мен?
Защото думите се давят от всеки поглед. И не знам,
дали страхът ми надделява, дали ти искаш да си сам,
дали пък в моите представи целувките ти ще горят
по-силно? И какво ще правя ако усетя твоя хлад? ...