31.01.2025 г., 22:06 ч.

Но няма да задам въпроса 

  Поезия » Любовна
91 0 8

Ще минат дни, години даже. Реките ще сменят води.

А времето ще ни покаже, че всички сме от прах и дим.

Ще остарея, среброкоса, челото ще простре бразди, 

но няма да задам въпроса дали за мен си мислиш ти.

 

Дори и няма да те питам добре ли мина ти денят...

И има ли прашинка скрита, от мене в земния ти път.

Дали в една минута кратка от разпокъсания ден,

на всичко друго наобратно, ти виждаш само, само мен?

 

Защото думите се давят от всеки поглед. И не знам,

дали страхът ми надделява, дали ти искаш да си сам,

дали пък в моите представи целувките ти ще горят

по-силно? И какво ще правя ако усетя твоя хлад?

 

И затова ще си остана далечна, сива и сама.

Ще гледам тежко и обрано. А нешлифован диамант 

ще си остане моят трепет - към теб и твоя хладен лик.

Защото да си непотребен от всичко, всичко, най-боли.

 

© Мила Зарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??