Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
26 июн. 2024 г., 11:14

Но няма как да знаят... 

  Поэзия » Любовная
227 1 4

Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.

 

А зад превала весело напява си
с жита в косите моят смугъл юли.
И чудесата вади от ръкава си,
любов и смут, в душата ми нахлули,

 

ще осветят мрачното и в ъгъла,
светулчено фенерче ще засвети.
И музата ми, ако ме е лъгала,
то значи лъжат всичките поети.

 

От щурчови цигулки – изгорените,
покълва сред полето светла нота
и лудо вино, любовта във вените
опива ме за няколко живота...

 

Но няма как да знаят... Тръпне скритото,
в очи на сова тихичко се ражда.
И в стъпка на елена – от копитото,
стаен е юли. Женската ми жажда,

 

отпива и въздъхва с примирение.
Каквото тази нощ реши Всемирът,
горчиво, или сладко, все за мене е...
Родените за обич не умират...

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??