Но няма как да знаят...
Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.
А зад превала весело напява си
с жита в косите моят смугъл юли.
И чудесата вади от ръкава си,
любов и смут, в душата ми нахлули,
ще осветят мрачното и в ъгъла,
светулчено фенерче ще засвети.
И музата ми, ако ме е лъгала,
то значи лъжат всичките поети.
От щурчови цигулки – изгорените,
покълва сред полето светла нота
и лудо вино, любовта във вените
опива ме за няколко живота...
Но няма как да знаят... Тръпне скритото,
в очи на сова тихичко се ражда.
И в стъпка на елена – от копитото,
стаен е юли. Женската ми жажда,
отпива и въздъхва с примирение.
Каквото тази нощ реши Всемирът,
горчиво, или сладко, все за мене е...
Родените за обич не умират...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
