Но няма как да знаят...
Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.
А зад превала весело напява си
с жита в косите моят смугъл юли.
И чудесата вади от ръкава си,
любов и смут, в душата ми нахлули,
ще осветят мрачното и в ъгъла,
светулчено фенерче ще засвети.
И музата ми, ако ме е лъгала,
то значи лъжат всичките поети.
От щурчови цигулки – изгорените,
покълва сред полето светла нота
и лудо вино, любовта във вените
опива ме за няколко живота...
Но няма как да знаят... Тръпне скритото,
в очи на сова тихичко се ражда.
И в стъпка на елена – от копитото,
стаен е юли. Женската ми жажда,
отпива и въздъхва с примирение.
Каквото тази нощ реши Всемирът,
горчиво, или сладко, все за мене е...
Родените за обич не умират...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
