16 сент. 2019 г., 08:56  

Но трябва да пораснем първо

1.5K 4 10

Тя, внучката ми, щом порасне,

ще има своите герои...

Дано духовно ги надрасне!...

Аз също тъй си имам свои!...

 

И някой ден ще й разкажа

не приказки и тути-кванти,

а истината ще й кажа

за личностите ни-гиганти!...

 

Че силна е една държава

когато тя герои ражда,

те славата й продължават

и върху името надграждат!...

 

Да й треперят враговете,

съседите й да я тачат,

да  казват името й с трепет -

че то респект и сила значи!...

 

Да може малкото мъниче,

с народа си да се гордее,

Родината си да обича,

и с гордост химна й да пее!...

 

Надявам се така да бъде -

и като народ да станем твърди!...

Дано мечтата ни се сбъдне!...

Но трябва да пораснем първо!...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Роби, кога ли ще стане това? Кога ще пораснем? Разкошен стих! Адмирации!
  • Да, смятам това за основно задължение на нас, възрастните, при възпитанието на подрастващите!...Благодаря, Албена!...
  • Чудесен стих, Роберт!... Всеки трябва дс учи на родолюбие децата и внуците си!
  • Генек, Райне, Ласка, Стойчо, Г.Каменов, Краси, Ангелче, радвам се че ми гостувахте!...Хубав ден ви желая!...
  • Не знам дали да пораснем първо или първо да се родим... че вече "остаря" народът с тази мечта. Хубав стих, Роби!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...