16.09.2019 г., 8:56  

Но трябва да пораснем първо

1.5K 4 10

Тя, внучката ми, щом порасне,

ще има своите герои...

Дано духовно ги надрасне!...

Аз също тъй си имам свои!...

 

И някой ден ще й разкажа

не приказки и тути-кванти,

а истината ще й кажа

за личностите ни-гиганти!...

 

Че силна е една държава

когато тя герои ражда,

те славата й продължават

и върху името надграждат!...

 

Да й треперят враговете,

съседите й да я тачат,

да  казват името й с трепет -

че то респект и сила значи!...

 

Да може малкото мъниче,

с народа си да се гордее,

Родината си да обича,

и с гордост химна й да пее!...

 

Надявам се така да бъде -

и като народ да станем твърди!...

Дано мечтата ни се сбъдне!...

Но трябва да пораснем първо!...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Роби, кога ли ще стане това? Кога ще пораснем? Разкошен стих! Адмирации!
  • Да, смятам това за основно задължение на нас, възрастните, при възпитанието на подрастващите!...Благодаря, Албена!...
  • Чудесен стих, Роберт!... Всеки трябва дс учи на родолюбие децата и внуците си!
  • Генек, Райне, Ласка, Стойчо, Г.Каменов, Краси, Ангелче, радвам се че ми гостувахте!...Хубав ден ви желая!...
  • Не знам дали да пораснем първо или първо да се родим... че вече "остаря" народът с тази мечта. Хубав стих, Роби!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...