16.09.2019 г., 8:56  

Но трябва да пораснем първо

1.5K 4 10

Тя, внучката ми, щом порасне,

ще има своите герои...

Дано духовно ги надрасне!...

Аз също тъй си имам свои!...

 

И някой ден ще й разкажа

не приказки и тути-кванти,

а истината ще й кажа

за личностите ни-гиганти!...

 

Че силна е една държава

когато тя герои ражда,

те славата й продължават

и върху името надграждат!...

 

Да й треперят враговете,

съседите й да я тачат,

да  казват името й с трепет -

че то респект и сила значи!...

 

Да може малкото мъниче,

с народа си да се гордее,

Родината си да обича,

и с гордост химна й да пее!...

 

Надявам се така да бъде -

и като народ да станем твърди!...

Дано мечтата ни се сбъдне!...

Но трябва да пораснем първо!...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Роби, кога ли ще стане това? Кога ще пораснем? Разкошен стих! Адмирации!
  • Да, смятам това за основно задължение на нас, възрастните, при възпитанието на подрастващите!...Благодаря, Албена!...
  • Чудесен стих, Роберт!... Всеки трябва дс учи на родолюбие децата и внуците си!
  • Генек, Райне, Ласка, Стойчо, Г.Каменов, Краси, Ангелче, радвам се че ми гостувахте!...Хубав ден ви желая!...
  • Не знам дали да пораснем първо или първо да се родим... че вече "остаря" народът с тази мечта. Хубав стих, Роби!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...