И днес денят със мен ще страда.
И днес денят ще плаче уморен.
Но слънцето отново аз ще чакам.
Нали и утре, нали и утре ще е ден.
Сега ще се стопя във тишината.
Ще прегърна болката във мен.
С мехлем от спомени ще облекча
душата. И ще чакам, и ще чакам
утрешния светъл ден.
Но ти недей със мен да страдаш,
че после няма да си го простя.
Сам си го избрал, когато духом падаш.
Обещавам да те взема....
щом отново утре полетя.
© Виолета Все права защищены