27.07.2017 г., 14:36  

Но ти недей...

877 5 23

И днес денят със мен ще страда.
И днес денят ще плаче уморен. 
Но слънцето отново аз ще чакам.
Нали и утре, нали и утре ще е ден. 

 

Сега ще се стопя във тишината.
Ще прегърна болката във мен.
С мехлем от спомени ще облекча
душата. И ще чакам, и ще чакам
утрешния светъл ден. 

 

Но ти недей със мен да страдаш,
че после няма да си го простя. 
Сам си го избрал, когато духом падаш. 
Обещавам да те взема....
щом отново утре полетя. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ще чакам на аерогарата, да видя обещанието! 😙
  • Пишеш Много хубаво!
  • Много миличко, благодаря ти.
    Зарадва ме.
  • А ти недей...тъгува
    болката изчезва във нощта
    утрешният ден
    призван е да празнува
    ти ще полетиш
    изпращам ти крила!
  • Албенче, Марги, Валентин, благодаря ви че ме зарадвахте с присъствието си и хубавите думи.
    Бъдете живи и здрави и все така позитивни хора. Прегръщам ви.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...