И днес денят със мен ще страда.
И днес денят ще плаче уморен.
Но слънцето отново аз ще чакам.
Нали и утре, нали и утре ще е ден.
Сега ще се стопя във тишината.
Ще прегърна болката във мен.
С мехлем от спомени ще облекча
душата. И ще чакам, и ще чакам
утрешния светъл ден.
Но ти недей със мен да страдаш,
че после няма да си го простя.
Сам си го избрал, когато духом падаш.
Обещавам да те взема....
щом отново утре полетя.
© Виолета All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много миличко, благодаря ти.