laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
1 дек. 2012 г., 10:27

Ноември 

  Поэзия » Другая
529 0 4

Безкрайни ноемврийски дъждове.

Вали, вали, вали до изнемога.

А вятър сив отчаяно зове

да тръгна с него. Но, уви, не мога.

 

Ноември е прихлупил всичко в мен.

В тъгата губя смисъл и посока.

Един познат до втръсване рефрен

приспива ме в летаргия дълбока.

 

Каква вселенска плътна самота.

Носталгията – с нож да я разрежеш.

А Зимата пред пътната врата

стои и гледа хладно изпод вежди.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??