laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Dec 1, 2012, 10:27 AM

Ноември 

  Poetry » Other
530 0 4

Безкрайни ноемврийски дъждове.

Вали, вали, вали до изнемога.

А вятър сив отчаяно зове

да тръгна с него. Но, уви, не мога.

 

Ноември е прихлупил всичко в мен.

В тъгата губя смисъл и посока.

Един познат до втръсване рефрен

приспива ме в летаргия дълбока.

 

Каква вселенска плътна самота.

Носталгията – с нож да я разрежеш.

А Зимата пред пътната врата

стои и гледа хладно изпод вежди.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??