Като крадец промъкна се със леки стъпки,
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари,
навъсен, оголи тъжните дървета
и самотен легна пред камината да спи,
богат, но беден за обич и утеха.
© Вяра Николова Все права защищены