10 нояб. 2012 г., 12:17

Ноември. Оня, моят... 

  Поэзия
706 1 7

 

НОЕМВРИ. ОНЯ, МОЯТ…

 

            “Вече знам какво, освен дъжда,

             ме очаква през ноември...”

                            Михаел КРЮГЕР, “Календар”

 

Горят последните листа в ръжда,

мъгла сребриста мокър вятър гони

и ледената влага на дъжда

се стича по оголените клони.

 

Не есен – сив ноември зъзне вън,

денят е сив и времето е сиво;

и пролетта, и лятото са сън

и нещо плаче, нещо си отива...

 

Ноември е... Сбогуване и стон

е всеки миг и вече ми се струва,

че в този месец по жесток закон

си тръгва всичко, всичко се сбогува.

 

И вече знам какво, освен дъжда,

ме чака през ноември. Ще е ледно,

последните листа ще са в ръжда,

отчаян дъжд ще плаче за последно.

 

И ако кажа “сбогом” в слънчев ден

– на май в цъфтежите, на юли в зноя –

за миг ще духне вятър вледенен

и вън ще е ноември. Оня, моя...

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??