I. Късноесенно: Нощ, улица, фенер – окото на Блок,
в миглите на Мъглата светещо фино..
На бреза късното есенно рамо,
допряно о него интимно.
II. Дъждовен ръмеж: Есенно пианисимо –
на листата и капките
изпод падащите клавиши.
III. В буковата гора: Танц гол, нестинарски, на буките
върху дрехите им разсъблечени –
жарава от шума.
IV. На есенната ми окупация
най-ревностният съм колаборационист.
V. Една утрин: Бяла глазура
от пудриера захарна, върху билата,
ослепително блеснала –
сричка първа от зимното предизвестие.
© Вълчо Шукерски Все права защищены