Ноемврийски облог
самотен воин
по жицата до
синьото око на кюрасо
те гледам
и се чудя
как сме толкова малки
а още не сме се загубили
ти и аз
два крехки атома
в небалансиран Космос
съм излишна
си потребен
доколкото си спомням липсваш
усмихни се
напук на
Големия сив свят който
ни забрави в джоба на палтото си
при другите неволи и проблеми
е неделя
и ти вероятно пушиш
аз съм
презрамка на
малка черна рокля
ме събличаш
и разлистваш
всеки ъгъл
по стълба от бедра
по мост от устни
и тихи думи
те обичам
бъди ми изречение
бъди ми смисъл
многоточие съм
лъжата свикна
с високите си токчета
и с минижупа
есента не ме прегръща вече(р)
тихичко заеква
между редките ѝ зъби се процеждат
паднали листа и звук от клаксон
а докато ноември е в оставка
пейките отменят всички срещи
ти не ми говориш
зимните панелки щръкват
прибират гащи и пердета
настръхнали зърна от кестен
се търкалят подир мене
нима си ме забравил вече
студ ме хапе по петите
отваря рана помежду ни
а вятър пъшка учестено
в греховна свалка с буря
и съм прозрачна
съм утопия
разделите са трудно нещо
всъщност
една неслучена любов ме дебне
ме люби грубо и припряно
повдигнала подплатата
се клатим в ритъм
се хващаме на бас
дали отново ще ти звънна
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепър Формаджи Все права защищены
