Ти си нож, който не излиза от сърцето,
дори и да се взирам в всичките звезди на небето,
нужната ми светлина не ще намеря,
за да мога пак спокойно да живея.
Мислите ми пак държиш в ръце,
а толкова си невъзможен да те имам,
на такова изпитание как ще издържи това сърце
и отново счупеното парче по парче събирам.
Не мога да живея в този ад,
а очите ти ме гледат като непознат,
от тази болка ме пронизва хлад,
и изгарям пак от аромата ти познат. ...