Ти си нож, който не излиза от сърцето,

дори и да се взирам в всичките звезди на небето,

нужната ми светлина не ще намеря,

за да мога пак спокойно да живея.

Мислите ми пак държиш в ръце,

а толкова си невъзможен да те имам,

на такова изпитание как ще издържи това сърце

и отново счупеното парче по парче събирам.

Не мога да живея в този ад,

а очите ти ме гледат като непознат,

от тази болка ме пронизва хлад,

и изгарям пак от аромата ти познат.

Дали ще види някой във нощта сълзите,

дали ще разбереш за любовта ми,

пропиля ми тъй безмилостно мечтите,

а единствено за теб тече кръвта ми.