Ноктюрно
Сбогувам се със тебе,
лято.
Тази вечер ми тежи…
Водката
сълзи по чашите.
Слънцето
на дъното
обидено мълчи.
Ядосано разискряш.
Париш ме.
Непозната скитница,
на ъгъла стоя.
Приеми -
сбогуваме се,
дълго мое лято!
Душата ми освободи,
че тази нощ
кова
сама съдбата си… -
Раздялата
тежи
във чашите.
… Сълзите,
може би,
ръждивото на есента,
с любов
ще изсуши...
© Таня Хаджидимитрова Все права защищены