15 июн. 2010 г., 23:48

Ноктюрно

1.6K 0 18

Ще инкрустирам болката

под върха на докосване

в пръстите,

за да остане

в периферните сънища

за целувки и плажове

по уморения гръб

на лятото

между разтопено до бяло

и разлистени аромати.

Има ли значение -

и едното, и другото

предизвикват сълзи

и винаги мога да кажа,

че е банална алергия,

а от нея не се умира,

освен в краен случай

и вече няма да ме боли,

докато пиша

с черно мастило

по бялата риза

на времето...

 

 ... И така ще заспивам

с мечтата

как плачеш за мен

и ме търсиш насън,

а аз те сънувам

щастлива

от незнаен за теб

лунен кратер...

 

 

 

14.06.2010г

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "и винаги мога да кажа,
    че е банална алергия,
    а от нея не се умира..."

    Харесах ми!
  • Благодаря,Ружа!
  • Беше изключително удоволствие за мен! Благодаря за споделеното преживяно!
  • Ако беше прочел и другите неща, щеше да разбереш донякъде що за "щастие" е това... А за розовото сладко знам Същият ефект има и "розовата поезия" за душата!:D
  • Познавам хора изпитали щастие, но не и такива,които се събуждат и заспиват с него всеки ден и цял живот.В крайна сметка , личният избор може да пооправи вътрешния дизайн на кратера. В кой кратер обаче ще се случиш е личен шанс.Между другото - говори се за проект - транспортен тунел през земното кълбо.Току виж от дълбокото си отишла на някое друго светло.Не поставям под съмнение възможностите ти за самопознание, но искрено се надявам кратерът ти да е земен!














































Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...