15 jun 2010, 23:48

Ноктюрно

  Poesía
1.6K 0 18

Ще инкрустирам болката

под върха на докосване

в пръстите,

за да остане

в периферните сънища

за целувки и плажове

по уморения гръб

на лятото

между разтопено до бяло

и разлистени аромати.

Има ли значение -

и едното, и другото

предизвикват сълзи

и винаги мога да кажа,

че е банална алергия,

а от нея не се умира,

освен в краен случай

и вече няма да ме боли,

докато пиша

с черно мастило

по бялата риза

на времето...

 

 ... И така ще заспивам

с мечтата

как плачеш за мен

и ме търсиш насън,

а аз те сънувам

щастлива

от незнаен за теб

лунен кратер...

 

 

 

14.06.2010г

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и винаги мога да кажа,
    че е банална алергия,
    а от нея не се умира..."

    Харесах ми!
  • Благодаря,Ружа!
  • Беше изключително удоволствие за мен! Благодаря за споделеното преживяно!
  • Ако беше прочел и другите неща, щеше да разбереш донякъде що за "щастие" е това... А за розовото сладко знам Същият ефект има и "розовата поезия" за душата!:D
  • Познавам хора изпитали щастие, но не и такива,които се събуждат и заспиват с него всеки ден и цял живот.В крайна сметка , личният избор може да пооправи вътрешния дизайн на кратера. В кой кратер обаче ще се случиш е личен шанс.Между другото - говори се за проект - транспортен тунел през земното кълбо.Току виж от дълбокото си отишла на някое друго светло.Не поставям под съмнение възможностите ти за самопознание, но искрено се надявам кратерът ти да е земен!














































Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...