Ноктюрно
799
0
0
Бог ли да виня или Съдбата,
че след мен оставаш ти сама?
Зная, не лекува се душата
с минало, със спомен и слова!
Не помагат даже и сълзите
в тъжните, разплакани очи!
В самота минават бавно дните,
времето едва, едва пълзи!
Аз не знам дали ще ме забравиш,
и дали сърцето ще боли?
Искам само кътче да оставиш
нейде в теб за да ме приюти
като вятър ако се завърна
и потърся твоите ръце!
Както някога ще те прегърна.
Съхрани ме в твоето сърце!
Ще съм облак горе в небесата,
ще съм капка дъжд през пролетта!
В утрото ще бъда аз росата,
вечер ще блестя като звезда.
12.02.2020 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
