Бог ли да виня или Съдбата,

че след мен оставаш ти сама?

Зная, не лекува се душата

с минало, със спомен и слова!

Не помагат даже и сълзите

в тъжните, разплакани очи!

В самота минават бавно дните,

времето едва, едва пълзи!

Аз не знам дали ще ме забравиш,

и дали сърцето ще боли?

Искам само кътче да оставиш

нейде в теб за да ме приюти

като вятър ако се завърна

и потърся твоите ръце!

Както някога ще те прегърна.

Съхрани ме в твоето сърце!

Ще съм облак горе в небесата,

ще съм капка дъжд през пролетта!

В утрото ще бъда аз росата,

вечер ще блестя като звезда.

12.02.2020 г.