Бог ли да виня или Съдбата,
че след мен оставаш ти сама?
Зная, не лекува се душата
с минало, със спомен и слова!
Не помагат даже и сълзите
в тъжните, разплакани очи!
В самота минават бавно дните,
времето едва, едва пълзи!
Аз не знам дали ще ме забравиш,
и дали сърцето ще боли?
Искам само кътче да оставиш
нейде в теб за да ме приюти ...