12.02.2020 г., 16:01 ч.

Ноктюрно 

  Поезия » Любовна
522 0 0

 

Бог ли да виня или Съдбата,

че след мен оставаш ти сама?

Зная, не лекува се душата

с минало, със спомен и слова!

 

Не помагат даже и сълзите

в тъжните, разплакани очи!

В самота минават бавно дните,

времето едва, едва пълзи!

 

Аз не знам дали ще ме забравиш,

и дали сърцето ще боли?

Искам само кътче да оставиш

нейде в теб за да ме приюти

 

като вятър ако се завърна

и потърся твоите ръце!

Както някога ще те прегърна.

Съхрани ме в твоето сърце!

 

Ще съм облак горе в небесата,

ще съм капка дъжд през пролетта!

В утрото ще бъда аз росата,

вечер ще блестя като звезда.

 

12.02.2020 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??