Ноктюрно в кестенови клони
Изкуството
приклекнало на тротоара,
като бездомно мъничко дете.
Надеждата в очите му прогаря…
прекрасните си музи,
макар и на безценица,
дано да продаде…
Прихлупило каскет
с най-ведрата усмивка,
приканва всеки минувач:
- Вземете си ей таз картинка,
художник съм и разказвач!
Гладът маскира с артистичност
и пребледнялото лице
в миг става комедийна маска,
с възторг разперва
не за милостиня,
а за обич, своите ръце!
Смълчават кестените клони
в горчилката на този смях,
сгъстяват сянката, да може
ценител да се бръкне за петак.
Но отминават стъпките
с ноктюрнови акорди,
надникнали за малко
в един вълшебен свят
и стискат жалките банкноти:
Какво изкуство?!
Трябва да се купи хляб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъки Все права защищены
