28 мар. 2020 г., 19:52
Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми
и ликуват при всяко твое докосване,
блатистата ми бездна колекционира сенки,
пирончета за звезди и любов.
Зад скверният параван на луната
не те чувам от самотните гласове в главата си.
В гробищната ми утроба зрее мрак
с огърлие от мъртви рози. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация