21 дек. 2020 г., 18:28  

Номадка

1.6K 0 9

Ще мина през живота ти набързо

и няма да оставя нищо свое.

Ще взема само детската ти дързост 

и мъжките докосващи ръце.

 

Не свиквай с мен. Номадска е душата ми.

Катуна си събирам много тихо 

и няма да усетиш как изчезвам.

Ще се събудиш и няма да съм там.

 

След мен са само спомен и парфюм.

И нека праведните ме замерят с камъни.

Не се сърди. Любов ще имаш другаде.

Аз просто минах през живота ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силва Михалева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....