21 дек. 2020 г., 18:28  

Номадка

1.6K 0 9

Ще мина през живота ти набързо

и няма да оставя нищо свое.

Ще взема само детската ти дързост 

и мъжките докосващи ръце.

 

Не свиквай с мен. Номадска е душата ми.

Катуна си събирам много тихо 

и няма да усетиш как изчезвам.

Ще се събудиш и няма да съм там.

 

След мен са само спомен и парфюм.

И нека праведните ме замерят с камъни.

Не се сърди. Любов ще имаш другаде.

Аз просто минах през живота ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силва Михалева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...