21.12.2020 г., 18:28  

Номадка

1.6K 0 9

Ще мина през живота ти набързо

и няма да оставя нищо свое.

Ще взема само детската ти дързост 

и мъжките докосващи ръце.

 

Не свиквай с мен. Номадска е душата ми.

Катуна си събирам много тихо 

и няма да усетиш как изчезвам.

Ще се събудиш и няма да съм там.

 

След мен са само спомен и парфюм.

И нека праведните ме замерят с камъни.

Не се сърди. Любов ще имаш другаде.

Аз просто минах през живота ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силва Михалева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...