Сивият влак и вагоните. Железни сълзи безпътни. Жените искат да погледнат навън, но няма пролука в метала. Само бученето и онази старица, която не спира, повтаря, изрежда, имена на мъртви деца... - Къде ни водят – онова момиче. - Не знам. - Защо го правят? - Успокой се! - Трябва да нахраня детето си! - И аз имам дете!Просто млъкни! Сълзите са сухи. Гърлото в рани, От дране, от стенания ... От непозната болка... Непозната до днес! Но Днес дойде. Дойде рязко! Без да попита, без да почука, без да помоли... Без такива! Дойде рязко с автомат! С взлом! С удар! С приклад във главата! Със кръв! Като мълния! Рязко! Изведнъж! Брутално! Невиждано! С гръм! Ритащо! Биещо! Злото дойде днес! Върна се от вчера! Злото, което беше задрямало, но само за малко... Злото се върна! - Ще ни убият ли – плаче момичето... В Сивия влак, във вагоните. Железни сълзи безпътни. Жените не искат да погледнат навън. Знаят, че няма пролука в метала. Само бученето и онази старица, която не спира, повтаря, изрежда, имена на мъртви деца... Зелени вагони по релси бавно се клатят в мъгла...
ден...година 06,век 21
Адил плаче. - Татко?! Зелените машини,камионите. - Къде ме водите – пита бащата. Имам дете! Адил ще се върна! Слушай брат си,Адил! Слушай брат си, момиче... Имам дете! - И аз имам – казва войникът. - Просто млъкни! Железни сълзи безпътни, разделящи вековната лудост. Бавно се движат камионите . Пустинята и пясъкът помнят...
"Железни сълзи безпътни,
разделящи вековната лудост.
Бавно се движат камионите .
Пустинята и пясъкът помнят..."
Аз нямам какво да кажа друго освен
Поздравления Хенри!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.