henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
3 397
12.07.2006 г., 22:32

Номерата на годините

829 0 7
НЕокончателно решение на Човешкия въпрос

Години ...
...38,кристалната болка...век 20

нощ ...година 42, век 20

Сивият влак и вагоните.
Железни сълзи безпътни.
Жените искат да погледнат навън,
но няма пролука в метала.
Само бученето и онази старица,
която не спира,
повтаря,
изрежда,
имена на мъртви деца...
- Къде ни водят – онова момиче.
- Не знам.
- Защо го правят?
- Успокой се!
- Трябва да нахраня детето си!
- И аз имам дете!Просто млъкни!
Сълзите са сухи.
Гърлото в рани,
От дране,
от стенания ...
От непозната болка...
Непозната до днес!
Но Днес дойде.
Дойде рязко!
Без да попита,
без да почука,
без да помоли...
Без такива!
Дойде рязко с автомат!
С взлом!
С удар!
С приклад във главата!
Със кръв!
Като мълния! Рязко!
Изведнъж!
Брутално!
Невиждано!
С гръм!
Ритащо!
Биещо!
Злото дойде днес!
Върна се от вчера!
Злото, което беше задрямало,
но само за малко...
Злото се върна!
- Ще ни убият ли – плаче момичето...
В Сивия влак, във вагоните.
Железни сълзи безпътни.
Жените не искат да погледнат навън.
Знаят, че
няма пролука в метала.
Само бученето и онази старица,
която не спира,
повтаря,
изрежда,
имена на мъртви деца...
Зелени вагони по релси
бавно се клатят в мъгла...

ден...година 06,век 21

Адил плаче.
- Татко?!
Зелените машини,камионите.
- Къде ме водите – пита бащата.
Имам дете! Адил ще се върна!
Слушай брат си,Адил!
Слушай брат си, момиче...
Имам дете!
- И аз имам – казва войникът. - Просто млъкни!
Железни сълзи безпътни,
разделящи вековната лудост.
Бавно се движат камионите .
Пустинята и пясъкът помнят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0