henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
3 397
Jul 12, 2006, 10:32 PM

Номерата на годините

  Poetry
821 0 7
НЕокончателно решение на Човешкия въпрос

Години ...
...38,кристалната болка...век 20

нощ ...година 42, век 20

Сивият влак и вагоните.
Железни сълзи безпътни.
Жените искат да погледнат навън,
но няма пролука в метала.
Само бученето и онази старица,
която не спира,
повтаря,
изрежда,
имена на мъртви деца...
- Къде ни водят – онова момиче.
- Не знам.
- Защо го правят?
- Успокой се!
- Трябва да нахраня детето си!
- И аз имам дете!Просто млъкни!
Сълзите са сухи.
Гърлото в рани,
От дране,
от стенания ...
От непозната болка...
Непозната до днес!
Но Днес дойде.
Дойде рязко!
Без да попита,
без да почука,
без да помоли...
Без такива!
Дойде рязко с автомат!
С взлом!
С удар!
С приклад във главата!
Със кръв!
Като мълния! Рязко!
Изведнъж!
Брутално!
Невиждано!
С гръм!
Ритащо!
Биещо!
Злото дойде днес!
Върна се от вчера!
Злото, което беше задрямало,
но само за малко...
Злото се върна!
- Ще ни убият ли – плаче момичето...
В Сивия влак, във вагоните.
Железни сълзи безпътни.
Жените не искат да погледнат навън.
Знаят, че
няма пролука в метала.
Само бученето и онази старица,
която не спира,
повтаря,
изрежда,
имена на мъртви деца...
Зелени вагони по релси
бавно се клатят в мъгла...

ден...година 06,век 21

Адил плаче.
- Татко?!
Зелените машини,камионите.
- Къде ме водите – пита бащата.
Имам дете! Адил ще се върна!
Слушай брат си,Адил!
Слушай брат си, момиче...
Имам дете!
- И аз имам – казва войникът. - Просто млъкни!
Железни сълзи безпътни,
разделящи вековната лудост.
Бавно се движат камионите .
Пустинята и пясъкът помнят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0