henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
3 397
Jul 12, 2006, 10:32 PM

Номерата на годините

  Poetry
825 0 7
НЕокончателно решение на Човешкия въпрос

Години ...
...38,кристалната болка...век 20

нощ ...година 42, век 20

Сивият влак и вагоните.
Железни сълзи безпътни.
Жените искат да погледнат навън,
но няма пролука в метала.
Само бученето и онази старица,
която не спира,
повтаря,
изрежда,
имена на мъртви деца...
- Къде ни водят – онова момиче.
- Не знам.
- Защо го правят?
- Успокой се!
- Трябва да нахраня детето си!
- И аз имам дете!Просто млъкни!
Сълзите са сухи.
Гърлото в рани,
От дране,
от стенания ...
От непозната болка...
Непозната до днес!
Но Днес дойде.
Дойде рязко!
Без да попита,
без да почука,
без да помоли...
Без такива!
Дойде рязко с автомат!
С взлом!
С удар!
С приклад във главата!
Със кръв!
Като мълния! Рязко!
Изведнъж!
Брутално!
Невиждано!
С гръм!
Ритащо!
Биещо!
Злото дойде днес!
Върна се от вчера!
Злото, което беше задрямало,
но само за малко...
Злото се върна!
- Ще ни убият ли – плаче момичето...
В Сивия влак, във вагоните.
Железни сълзи безпътни.
Жените не искат да погледнат навън.
Знаят, че
няма пролука в метала.
Само бученето и онази старица,
която не спира,
повтаря,
изрежда,
имена на мъртви деца...
Зелени вагони по релси
бавно се клатят в мъгла...

ден...година 06,век 21

Адил плаче.
- Татко?!
Зелените машини,камионите.
- Къде ме водите – пита бащата.
Имам дете! Адил ще се върна!
Слушай брат си,Адил!
Слушай брат си, момиче...
Имам дете!
- И аз имам – казва войникът. - Просто млъкни!
Железни сълзи безпътни,
разделящи вековната лудост.
Бавно се движат камионите .
Пустинята и пясъкът помнят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0