НОРМАЛЕН ЛИ Е ТОЗИ СВЯТ?

Умислен, днешният човек,
отнесен някъде лети.
Във двадесет и първи век
това нормално е, нали?
Но трябва ли да е така?
От този тъй убийствен плам
останали сме без крака
да тичаме насам-натам.
Животът ни се движи
на бързи обороти,
изпълнен с много грижи
върви по строги ноти.
Какъв е тоя темп галопен?
Защо да не забавим леко?
Защо се чувствам аз поробен,
а свободата е далеко.

Длъжници всяка банка,
със кредити безбройни,
които хвърлят сянка
на дните ни спокойни.
Токът трябва да се плаща
нетът, кабелът, водата,
всеки гушата ти хваща
и оставаш без заплата.

Децата станали са мутри
от липса на внимание,
или пред своите компютри
седят до безсъзнание.
Къде останаха игрите
на топчета, фунийки, жмичка?
Забравени са вече всите,
на мода друга е привичка.
Ще видим днес хлапетата
във залите за нет
или по кафенетата
да пият водка с лед.

А още по-плачевно
е туй, че сме роботи,
които ежедневно
за шепа идиоти
се блъскат неуморно,
с наведена глава
и кимат им покорно,
без всякакви права.

Умората и стресът
измъчват обществото,
а трябвало прогресът
да вдига му нивото.
Те сега ни тласкат
към живот суров,
без прегръдка, ласка,
радост и любов.

Това дотук е само
началото на края
на вечното, голямо
излизане от рая,
така че искам аз
идеи да ви дам
и вярвам моя глас
не ще остане сам.

Радвайте се често,
дори на нещо малко,
по-добре е вместо
да гледате го жалко!

Виждайте в човека
винаги доброто.
Тази ви пътека
вярна е, защото
то ще се открие
у всекиго от раз,
даже да се свие
е някъде у нас!

Когато някой вкъщи
или в работно време
сърдито ви се мръщи,
на вас да ви не дреме!
Махнете със ръка
на злобата човешка!
Помнете, че така
спестявате болежка!

Бъдете вий активни,
работници, атлети,
но в дните си почивни
за друго не мислете!

Обичайте децата
и те ще ви отвърнат,
с усмивки на лицата
в любов ще ви обгърнат!

Живей живот спокоен
с любимите си хора,
бъди човек достоен,
търси у тях опора!

Приятелят добър,
когато се налага
прави ни чадър
и всячески помага,
така че ние също
сме длъжни на ответ.
Приятелство се връща
без корист или ред.
Дори цена голяма
да трябва да платим,
дори във вечна яма
да трябва да стоим,
дори животът свой
на карта да заложим,
да гледаме в покой
бедата му не можем
и в бездната дълбока
е нужно ний да скочим,
та вярната насока
нему да посочим.

Правилният път
е винаги у нас.
Някъде в умът
очаква своя час.
Щом открие всеки
светлата си част,
щастие во веки
ще да е власт.

Светът ще се събуди
някой ден красив,
добър и без заблуди,
чист, свободен, жив.