14 апр. 2005 г., 18:44

Нощ

1.1K 0 1

                         

 

         Нощта размахва своите крила полека,

         инкрустирани с луна и милион звезди...

         Океанът кротко диша с въздишка мека,

         нежен бриз лунната пътека набразди...

            Вълшебни пръсти галят в тъмнината:

         рубинено безвремие струи от тях и светлина...

         Те галят в упоение  кадифено меко, както

         може да гали само лудо влюбена жена...

 

         Капчици нирвана падат тихо от небето...

         Нереалност впръсква струи от любов...

         Сърцата вплетени пулсират с вулканична мощ...

         Благословена и напоена с омайност нощ!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...