Vala (Валентин Кабакчиев)
1 114

14 апр. 2005 г., 18:44

Нощ

Поэзия

1.1K 0 1

Нощта размахва своите крила полека,

инкрустирани с луна и милион звезди...

Океанът кротко диша с въздишка мека,

нежен бриз лунната пътека набразди...

Вълшебни пръсти галят в тъмнината:

рубинено безвремие струи от тях и светлина...

Те галят в упоение кадифено меко, както

може да гали само лудо влюбена жена...

Капчици нирвана падат тихо от небето...

Нереалност впръсква струи от любов...

Сърцата вплетени пулсират с вулканична мощ...

Благословена и напоена с омайност нощ!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0