Нощта размахва своите крила полека,

         инкрустирани с луна и милион звезди...

         Океанът кротко диша с въздишка мека,

         нежен бриз лунната пътека набразди...

            Вълшебни пръсти галят в тъмнината:

         рубинено безвремие струи от тях и светлина...

         Те галят в упоение  кадифено меко, както

         може да гали само лудо влюбена жена...

         Капчици нирвана падат тихо от небето...

         Нереалност впръсква струи от любов...

         Сърцата вплетени пулсират с вулканична мощ...