Vala (Валентин Кабакчиев) Vala (Валентин Кабакчиев)
1 114
Apr 14, 2005, 6:44 PM

Нощ

  Poetry
1.1K 0 1

                         

 

         Нощта размахва своите крила полека,

         инкрустирани с луна и милион звезди...

         Океанът кротко диша с въздишка мека,

         нежен бриз лунната пътека набразди...

            Вълшебни пръсти галят в тъмнината:

         рубинено безвремие струи от тях и светлина...

         Те галят в упоение  кадифено меко, както

         може да гали само лудо влюбена жена...

 

         Капчици нирвана падат тихо от небето...

         Нереалност впръсква струи от любов...

         Сърцата вплетени пулсират с вулканична мощ...

         Благословена и напоена с омайност нощ!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0