Нощта размахва своите крила полека,
инкрустирани с луна и милион звезди...
Океанът кротко диша с въздишка мека,
нежен бриз лунната пътека набразди...
Вълшебни пръсти галят в тъмнината:
рубинено безвремие струи от тях и светлина...
Те галят в упоение кадифено меко, както
може да гали само лудо влюбена жена...
Капчици нирвана падат тихо от небето...
Нереалност впръсква струи от любов...
Сърцата вплетени пулсират с вулканична мощ...
Благословена и напоена с омайност нощ!...