6 апр. 2006 г., 15:55

* * *(нощ)

747 0 2
Тихи стъпки глъхнат в мрака
между стволове огромни.
Кой ли зад завоя чака?
Звяр или пък дух бездомен...

Между голите върхари
бяга бледата луна,
плуват тайнствени пожари
в боровата тъмнина.

И отронват голи клони
мъртви есенни сълзи,
а в усойните притони
сива пелена пълзи.

Само боровете стари
глухо стенат във нощта,
сякаш скръбно разговарят
за отминали неща.
......................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен (6), с пожелание за много красота и поезия в ежедневието ти...
  • Благодаря! Напълно съм съгласен с теб и искам да продължа, но просто не се получава. Всъщност, написах го буквално на един дъх, няма и за минута, една вечер в Рила, и оттогава това усещане не се е появявало.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...