6 апр. 2006 г., 15:55

* * *(нощ)

748 0 2
Тихи стъпки глъхнат в мрака
между стволове огромни.
Кой ли зад завоя чака?
Звяр или пък дух бездомен...

Между голите върхари
бяга бледата луна,
плуват тайнствени пожари
в боровата тъмнина.

И отронват голи клони
мъртви есенни сълзи,
а в усойните притони
сива пелена пълзи.

Само боровете стари
глухо стенат във нощта,
сякаш скръбно разговарят
за отминали неща.
......................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен (6), с пожелание за много красота и поезия в ежедневието ти...
  • Благодаря! Напълно съм съгласен с теб и искам да продължа, но просто не се получава. Всъщност, написах го буквално на един дъх, няма и за минута, една вечер в Рила, и оттогава това усещане не се е появявало.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...