6 abr 2006, 15:55

* * *(нощ)

  Poesía
749 0 2
Тихи стъпки глъхнат в мрака
между стволове огромни.
Кой ли зад завоя чака?
Звяр или пък дух бездомен...

Между голите върхари
бяга бледата луна,
плуват тайнствени пожари
в боровата тъмнина.

И отронват голи клони
мъртви есенни сълзи,
а в усойните притони
сива пелена пълзи.

Само боровете стари
глухо стенат във нощта,
сякаш скръбно разговарят
за отминали неща.
......................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен (6), с пожелание за много красота и поезия в ежедневието ти...
  • Благодаря! Напълно съм съгласен с теб и искам да продължа, но просто не се получава. Всъщност, написах го буквално на един дъх, няма и за минута, една вечер в Рила, и оттогава това усещане не се е появявало.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...