6 abr 2006, 15:55

* * *(нощ)

  Poesía
750 0 2
Тихи стъпки глъхнат в мрака
между стволове огромни.
Кой ли зад завоя чака?
Звяр или пък дух бездомен...

Между голите върхари
бяга бледата луна,
плуват тайнствени пожари
в боровата тъмнина.

И отронват голи клони
мъртви есенни сълзи,
а в усойните притони
сива пелена пълзи.

Само боровете стари
глухо стенат във нощта,
сякаш скръбно разговарят
за отминали неща.
......................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен (6), с пожелание за много красота и поезия в ежедневието ти...
  • Благодаря! Напълно съм съгласен с теб и искам да продължа, но просто не се получава. Всъщност, написах го буквално на един дъх, няма и за минута, една вечер в Рила, и оттогава това усещане не се е появявало.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...