* * *(нощ)
между стволове огромни.
Кой ли зад завоя чака?
Звяр или пък дух бездомен...
Между голите върхари
бяга бледата луна,
плуват тайнствени пожари
в боровата тъмнина.
И отронват голи клони
мъртви есенни сълзи,
а в усойните притони
сива пелена пълзи.
Само боровете стари
глухо стенат във нощта,
сякаш скръбно разговарят
за отминали неща.
......................
© Ангел Веселинов All rights reserved.