6.04.2006 г., 15:55

* * *(нощ)

746 0 2
Тихи стъпки глъхнат в мрака
между стволове огромни.
Кой ли зад завоя чака?
Звяр или пък дух бездомен...

Между голите върхари
бяга бледата луна,
плуват тайнствени пожари
в боровата тъмнина.

И отронват голи клони
мъртви есенни сълзи,
а в усойните притони
сива пелена пълзи.

Само боровете стари
глухо стенат във нощта,
сякаш скръбно разговарят
за отминали неща.
......................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И от мен (6), с пожелание за много красота и поезия в ежедневието ти...
  • Благодаря! Напълно съм съгласен с теб и искам да продължа, но просто не се получава. Всъщност, написах го буквално на един дъх, няма и за минута, една вечер в Рила, и оттогава това усещане не се е появявало.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...