Нощ
Дантелената нощ обгръща ни със призрачен воал,
сиянието на Луната боядисва улиците в млечнобяло
и полъх с аромат на люляк разцъфтял,
сатен и жадни за любов тела...
В прохладата изгубват се на вечерта...
Прекрасно е,
че нищо тази вечер не забравих,
със радост сам душата си в нозете ти поставих.
Ненужно е сега да търся твоите ръце,
със дългите си пръсти ме пронизват те.
Любовна, пареща, протяжна -
прекрасна е дантелената нощ.
И нищо, нищо не забравих,
душата си в нозете ти поставих!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Тошева Все права защищены
