Пухче
25 результатов
Сънувах те, Татко -
грижовен и мил,
изпълнен със сила,
но в безкрая унил…
Очите ти тихи, ...
  198 
Дантелената нощ обгръща ни със призрачен воал,
сиянието на Луната боядисва улиците в млечнобяло
и полъх с аромат на люляк разцъфтял,
сатен и жадни за любов тела...
В прохладата изгубват се на вечерта... ...
  714 
Ментово сияние с аромат на кафе
Приспивна мелодия на лунни сълзи
Трептящи сърца с чувствена пепел
Спомен забравен за звездните вечери
Ухание останало от чаена нежност ...
  709 
Нощта на мойто откровение...
е всяка нощ, когато си сама.
Обгърнато от сянка на забвение,
то носи призрачна и бяла тишина...
Разпада се, посипва се по пода, ...
  685 
Разкажи ми... В едно, или в сто хиляди писма,
за местата, където бяхме, за това, къде сме сега...
Разкажи ми, как вървяхме по пясъка, как за миг поспряхме на кея...
Разкажи ми... за всичко, което да чуя копнея...
Разкажи ми, как те обърквам, как моите думи са сянка в нощта, ...
  622 
Ягодова вечер повява навън
И звучната песен на сладкия сън
Канелени спомени с дъх на забрава
И мечтание от нежна коприна
Ухание на медните струни ...
  758 
Кристално отражение
Бог и златото
И пак в мъглата на нощта
Прикрила тихо светлината
Забулена от звездна пелерина ...
  555 
Рубинена скреж
Да го обичаш, отричайки себе си,
да се отдаваш, забравила болката,
да даряваш - без нищо в замяна,
да утешаваш, загубена в другия. ...
  538 
Красиво е да гледаш есента,
Така безбрежно цветна и дъждовна,
Прихлупила под своите листа
големите и малките, слабите и силните.
Слънцето докосва ги със нежност ...
  487 
Любов от миналото
Накарах те да ме обичаш, избягах от нашата съдба,
обича ме или тръпка бях в мига на самота...
Накарах те да ме обичаш, горчиви бяха твоите сълзи,
а студена беше моята любов, не беше жива тя! ...
  886 
Блудници
Влагата навън докосва моята душа -
кадифена вълна от копринена нежност
се излива като ледена струя над вятъра,
а той лети и пренебрегва вихъра на времето... ...
  683 
Пролет на илюзии
Безизрано лице сред опустял панаир на суета,
красивите очи - останали без душа и цвят,
изящното тяло без гънка дори е вече застаряло,
блестящи катранени коси в огледало посивели... ...
  587 
На малката уличка
Тихата стая - с нечутите думи,
шумният град - с безкрайните улички,
самотният дом - с разбити илюзии...
Вятърът носи се... спомени сее. ...
  1270 
Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла, ...
  524 
Бели цветове
Всепоглъщаща магия
на снежен водопад,
леещ се от небесата,
галейки трептящата земя. ...
  710 
Души на самотата
На всички онези деца, които очакват топлината на любовта да огрее и тяхното чисто сърце, с любов за вас!
Сами оковани -
без болка и страх,
с надежди без вяра, ...
  559 
Без (с)мисъл
Огън и вода - банална комбинация,
прозираща във свойта простота,
пречупена през призмата лъжа
на една безмислена алиенация. ...
  615 
Отдаденост
Допирът възбужда,
гласът потреперва,
очите проблясват,
тялото изтръпва. ...
  938 
Нежен зов
Изстинала от влагата земя,
затоплена от сутрешно сияние -
обсипана от плахото страдание
на изоставена душа... ...
  690 
Зимна топлина
Топят се снежинки във чисти очи,
изгарят, горките, в безкрайна тъма.
Протегнала пръсти - докосвам снега,
усещам в дланта си разтопенатa вода. ...
  847 
На изток от рая
На изток от рая - красиви цветя,
танцуват унесени в цветна мъгла,
покрили сухите есенни листа -
на изток от рая е мойта душа. ...
  987 
Нищета
Подавам знак, че съм тук до теб,
а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,
поглеждащ с онзи поглед на ерген и
сещаш се, че си свободно окован. ...
  792 
Сбогом
На Баф
Мъгла е - защото си незаменим.
Тишина е - защото си неустоим.
Вали - защото ме боли. ...
  890 
НЕ
Не помня, а трябва!
Не вярвам, а мога!
Не виждам, а гледам!
Не пея, а искам! ...
  901 
Без искреност
Отронва се стоманена сълза -
залива тя земята пресушена
и търси себе си обезнадеждена,
загубена във вихъра на залеза. ...
  1424 
Предложения
: ??:??