НОЩ
НОЩ
Безшумно, неусетно пада мрак.
Край нас реката, отмаляла в зноя,
притиснала се нежно в своя бряг,
на влюбените шепне мъдрост своя.
Безброй светулки - мигащи очи,
по Морзовата азбука си пращат
послания за обич. Ний мълчим.
С ветреца тих върбите се поклащат.
Нагазили в уханните треви,
стаили дъх пред чудната омая,
не сещаме как времето върви
към изгрев нов по пътя си безкраен.
В такава нощ зачеват се мечти,
и с нея ще се слеем - аз и ти!
16.07.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
