НОЩ
НОЩ
Безшумно, неусетно пада мрак.
Край нас реката, отмаляла в зноя,
притиснала се нежно в своя бряг,
на влюбените шепне мъдрост своя.
Безброй светулки - мигащи очи,
по Морзовата азбука си пращат
послания за обич. Ний мълчим.
С ветреца тих върбите се поклащат.
Нагазили в уханните треви,
стаили дъх пред чудната омая,
не сещаме как времето върви
към изгрев нов по пътя си безкраен.
В такава нощ зачеват се мечти,
и с нея ще се слеем - аз и ти!
16.07.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
