23 нояб. 2008 г., 13:15

Нощ!

833 0 0
 

Настана вечер, слънцето залезе.
Нощта покри небето с меко одеяло.
Притварям очи, изморена от дългото чакане.
Сърцето ми заспива тъжно, замечтало...
Лекият бриз носи гласа ти.
Гледам звездите изобразили лика ти.
А очите ти, пълни с топлина, гледат ме влюбено,
както някога.
В мен напират солени сълзи...
болката от изминалите дни.
А сякаш беше вчера, когато сладко усмихваше се ти.
Искам отново да си до мен.
Да ме топлиш нощ и ден.
И като мъничко дете да протягаш пак към мен ръце.
Да се сгушиш там,
под синьото небе и да стоплиш моето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...